Българското животновъдство в криза: Стадата намаляват, а вносът на млечни продукти скочи с 43%

Българското животновъдство преминава през период на тежка структурна трансформация, белязана от рязък спад в броя на животните и нарастваща зависимост от външни пазари. Докато Европейската комисия за първи път приема цялостна Стратегия за животновъдството, определяйки сектора като стратегически за продоволствената сигурност на ЕС, местните производители се сблъскват с тежка реалност.

Спадът в овцеобезъдството и млечното производство
Данните на Министерството на земеделието и Евростат разкриват тревожна тенденция. Броят на овцете в България е спаднал от над 1,3 милиона през 2015 г. до малко над 1 милион през 2024 г., като прогнозите за следващата година сочат нов спад под 968 хиляди. Козите също отчитат отрицателна динамика, като се застой на около 145 хиляди броя. Най-сериозният удар е по млечното производство – за последните пет години добивът на сурово мляко е намалял с близо 25%, което се проследява и от рязкото увеличение на вноса на млечни продукти с 43%.

Причини за кризата
Експертите посочват комбинация от фактори, които притискат малките и средните ферми. След 2021 г. секторът беше ударен от висока инфлация, довела до скок в цените на фуражите, електроенергията и ветеринарните препарати. Паралелно с това, епизоотиите като африканската чума по свините и болести като шарка при овцете, принудиха фермерите да унищожават стотици хиляди животни. Липсата на локална инфраструктура, особено малки и мобилни кланици, принуждава производителите в отдалечените и планински райони да транспортират животни на огромни разстояния или да се преговарят с посредници на неблагоприятни условия.

Пазарна зависимост
Възпроизводството на месо в България остава слабо. В момента само около 20% от говеждото месо, използвано в местната индустрия, е родно производство, докато при пилешкото делът е около 50%. Евтиният внос от трети страни затруднява конкуренцията на местните производители и спира инвестициите в разширяване на капацитета.

Новата европейска стратегия
В отговор на тези предизвикателства, Брюксел представя план, който цели да превърне животновъдството в „критична инфраструктура“. Новата стратегия предвижда по-строги реципрочни стандарти за внос, финансиране за преход към нови системи на отглеждане и подкрепа за изграждането на мобилни кланици. Целта е до 2035 г. да се увеличи делът на европейските протеинови култури за фураж, за да се намали зависимостта от вносната соя. За България успехът на тези мерки ще зависи от това дали те ще се превърнат в реална национална политика, способна да защити малките ферми и да възстанови местното производство.