Учените откриха „генетичен код“ на бъдещите пандемии: Как да предвидим следващата глобална заплаха?

Световната научна общност е на прага на революция в начина, по който прогнозираме бъдещи пандемии. Учените от Единбургския университет успяха да установят общите еволюционни характеристики на патогените, които притежават потенциала да предизвикат глобална здравна криза, подобна на COVID-19.

Според изследване, публикувано в изданието Refractor, ключът към предотвратяването на следващи масови инфекции се крие в ранното разпознаване на опасните признаци в еволюцията на вирусите. Анализът на стотици патогени позволява на експертите да разграничат локалните инфекции от тези, които имат реален шанс да превратят света в епицентър на пандемия.

РНК вирусите: Най-голямото предизвикателство
Основният източник на риск са РНК вирусите. За разлика от ДНК структурите, рибонуклеиновата киселина мутира изключително бързо, което позволява на патогените светкавично да се адаптират към човешкия организъм. Въпреки че само малка част от известните РНК вируси могат да инфектират хора, тяхната способност за трансформация е критичен фактор за оцеляването им.

От животни към хора: Рискът от зоонози
Голяма част от опасните вируси са т.нар. зоонози – инфекции, преминаващи от животни към хора. Докато някои вируси, като този на бяса, не показват способност за лесно предаване между хора, други – като птичия грип – поддържат висока степен на тревожност сред учените поради непрекъснатите си мутации. Експертите предупреждават, че ако такъв вирус навлезе в гъстонаселен градски район, рискът от неконтролируема експлозия на случаите е огромен, подобно на случая с Ебола през 2014 г.

Моделът вече работи
Разработеният модел вече е доказал своята ефективност, като е идентифицирал потенциалната опасност от вируси като чикунгуня, Зика и маймунската шарка още преди те да предизвикат масови епидемии. Учените подчертават, че най-голяма заплаха крият вируси, които са близки родственици на вече известни човешки патогени, но се развиват независимо в животинския свят – точно както се случи със SARS-CoV-2.

Според изследователите, бъдещата защита срещу пандемиите няма да зависи само от ваксините, а от способността на глобалната система за наблюдение да засича опасните патогени в първите им дни на поява, преди те да са успели да се разпространят невидимо в популацията.