Мими Виткова: Здравната система е докарана до сергия; разходите на пациентите са сред най-високите в Европа

Новото изискване частните болници да провеждат обществени поръчки при закупуване на лекарства е стъпка в правилната посока, но е закъсняла. Това подчерта д-р Мими Виткова, бившият министър на здравеопазването, коментирайки промените в сектора.

Според експерта, подобни мерки са препоръчвани от Европейската комисия с цел изравняване на условията между държавните и частните лечебни заведения. Тя обаче добавя, че процесът трябва да бъде по-широк и да обхваща не само медикаментите, но и цялото медицинско оборудване и апаратура, които се финансират с публични средства.

Един от най-сериозните проблеми, които Виткова посочва, е липсата на ефективен контрол върху цените на медицинските изделия. Тя подчертава абсурдната разлика в разходите за едни и същи консумативи в различните болници – например една и съща става може да струва 2000 лева в едно заведение и 5000 лева в друго, въпреки че качеството и производителя са идентични.

Докато при лекарствата съществуват механизми за регулиране, при имплантите и консумативите контролът практически липсва. Това води до огромни доплащания от страна на гражданите. „Никъде в Европа няма толкова високо доплащане от страна на пациентите. У нас то достига около 40% от всички разходи за здравеопазване“, заяви д-р Виткова, цитирайки примери за суми, достигащи десетки хиляди левове за индивидуални процедури.

Критиката на бившия министър е насочена и към структурната неефективност на системата. Тя отбелязва, че макар броят на болниците в България да е нараснал значително от 144 през 1997 г. на над 340 днес, това не е довело до подобрение в здравните показатели. Напротив, системата стимулира свръххоспитализациите, тъй като приходите на лечебните заведения зависят директно от приетите пациенти.

По отношение на кадрите, д-р Виткова смята, че проблемът не е в абсолютния брой лекари, а в тяхното неравномерно разпределение. Докато големите градове са наситени, цели региони остават без достъп до ключови специалисти, като особено остър недостиг се наблюдава при медицинските сестри, патоанатомите и педиатрите.