Карлово като театрална сцена: Как млади актьори вдъхават живот на историята

Когато историята спре да бъде само сух текст в учебник и започне да диша, да говори и да пее, тя се превръща в изкуство. Това е точното измерение на работата на театралната работилница „Мизансцен“ – творческо обединение на учениците от СУ „Васил Левски“ в Карлово, което превръща историческите локации на града в мащабни театрални сцени.

Под ръководството на учителката по литература Христина Томанова, заедно с Иван Иванов и Веселин Млячков, тези млади артисти не просто рецитират, а „оживяват“ епохите. В чардаците на Бухаловия хан днешните Ромео и Жулиета търсят своя глас, пред Куршум джамия ехтят стиховете на Омар Хаям, а в Калофер думите на екзарх Йосиф се преплитат с модерното разбиране за борбата и вярата.

Проектите на „Мизансцен“ не са просто училищни постановки, а спечелени признания на национално и международно ниво. С последната си постановка „Мечта за Париж“ – уникална компилация от класически текстове на Рембо, Екзюпери и Хемингуей, подкрепена от мултимедия, – трупата се завърна със златен медал от международния фестивал „Млади таланти“. Друг успешен проект, „Проектът“, предложи на публиката необичаен поглед към образа на Васил Левски, съчетавайки видео импресии, холограми и съвременни социални въпроси.

Чрез инициативата „Гимназия фест“, учениците излизат от рамките на традиционната сцена и навлизат в сърцето на културното наследство. Независимо дали е съвременна интерпретация на „Ромео и Жулиета“ или драматизация на поемата „Изворът на Белоногата“, целта е една: да се покаже, че миналото е жив диалог с настоящето.

Предстоят нови предизвикателства. След успеха на „Шепот от миналото“, работилницата вече подготвя проекта „Поетът и бурята“, посветен на Христо Ботев, който ще бъде представен в началото на януари. Това е доказателство, че когато младите имат сцена, те не само учат историята, но и я създават отново.