От Шумен до Берлинале: Пътят на Димитър Николов през дисциплината и истината в театъра

Актьорът от трупата на Народния театър „Иван Вазов“ Димитър Николов споделя за ключовите моменти в своята професионална биография – от първите стъпки в театралната школа „Монфис“ в Шумен до дипломирането в НАТФИЗ. В разговор за поредицата „Магията на театъра“, споделена от Българското национално радио, той подчертава, че основните стълбове на неговото развитие са били високите изисквания и липсата на фалш в обучението.

Още преди академията Николов описва като щастливи срещи с преподаватели като Мария Сапунджиева, Вяра Коларова, Тодор Близнаков, Мила Банчева, Гергана Тодева и Мариян Бозуков, които са работили много сериозно с младите студенти. Също така той посочва като много важна среща с проф. Здравко Митков, която се е състояла след едно от представленията на школата в Шумен.

Обучението му в класа на проф. Иван Добчев е било решаващо. Той отбелязва, че е изключително щастлив да е попаднал в този клас, като посочва, че и проф. Иван Добчев, и проф. Маргарита Младенова са големи професионалисти. Според Николов, строгият подход на преподавателя често е бил погрешно интерпретиран като грубост, но всъщност е бил израз на истинска грижа за студентите. „Той просто не търпеше фалша“, казва актьорът, добавяйки, че липсата на компромис е по-полезна от даването на нереалистични очаквания, които често водят до липса на реализация в професионалния живот.

Пътят към сцената

Биографията на Николов започва в школата на Слав Бойчев в Шумен, където като тийнейджър участва в постановки като „Женитба“ на Гогол и „Двубой“ по Вазов. След завършване на Английската езикова гимназия той опитва късмет в театрално училище във Великобритания, но не успява да бъде приет поради специфичния подбор. Въпреки първоначалните резерви на баща си, че професията няма да му осигури реализация, той избира НАТФИЗ.

Димитър Николов завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 2015 г. След дипломирането му преминава през сцени в Пловдив (Драматичния театър „Н. О. Масалитинов“), Сливен (Драматичния театър „Стефан Киров“), театър „Сълза и смях“, Театрална работилница „Сфумато“, преди да стане част от Народния театър.

Между киното и поезията

В професионалния си път Николов работи с водещи режисьори като Крис Шарков, Мариус Куркински, Явор Гърдев и Галин Стоев. През 2018 г. той става единственият българин, включен в селекцията на Берлинале за млади таланти. Сред неговите кино успехи са филмите „Христо“, „Блок“, „Безкрайната градина“, „Живи комини“, „Далеч от брега“, „Засукан свят“, „Дяволското гърло“, „Доза щастие“, „Любен“ и „The Wheels of Heaven“. За ролята си в лентата „Христо“ той е спечелил наградата „Златна роза“ през 2016 г., а през 2019 г. е носител на наградата на Фондация „Стоян Камбарев“.

Освен пред камерата и на сцената, Николов намира израз в поезията, която описва като начин за среща със себе си. В неговия живот значима роля играят и музиката и постоянната подготовка за новите предизвикателства в изкуството.