ИИ като оръжие в медийните спорове: Експерт предупреждава за рисковете от „халюцинации“ и идеологически атаки

В ерата на бързата технологична трансформация, обвиненията за използване на изкуствен интелект (ИИ) започват да се превръщат в нов инструмент за медийни и идеологически атаки. Лингвистът и експерт по данни Никола Тулечки коментира в ефира на БНР „Христо Ботев“ как тези инструменти променят журналистиката и какви са реалните рискове от тяхното прилагане.

ИИ като инструмент за злепоставяне

Според Тулечки, обвиненията срещу журналисти, че текстовете им са писани от ИИ, често не са базирани на факти, а служат като „прокси“ за идеологически атаки. Целта не е да се докаже липса на авторство, а да се подкопае доверието в медията или конкретния колега, като се атакува способността му да пише самостоятелно.

Как да разпознаем машината в текста?

Въпреки че софтуерните инструменти за откриване на ИИ съдържание често са ненадеждни, експертът посочва специфични стилистични белези, които издават алгоритмите:

• Перфектна граматика и правопис: За разлика от хората, ИИ рядко прави печатни или граматически грешки.
• Специфична структура: Използване на „инверсни антитези“ (например: „Това не е просто текст, това е началото на нова ера“).
• Завъртени изречения: Машините често използват прекалено гладки, но понякога изкуствено структурирани фрази.

Рискът от „халюцинации“ и редакционната отговорност

Най-голямата опасност при използването на ИИ е т.нар. „халюцинации“ – ситуация, в която моделът генерира напълно измислени факти, имена, дати или източници, представяйки ги с висока степен на достоверност. Тулечки подчертава, че това налага нова форма на редакционна отговорност.

„Човекът се превръща в своеобразен редактор на това, което ИИ произвежда. Трябва да носим пълна отговорност за фактологията, защото машината не притежава контекст за настоящето и може да съчетава данни от миналото по грешен начин“, отбелязва той.

Бъдещето на автоматизацията

Вместо да се борим срещу технологията, обществото трябва да се научи да я използва адекватно. Тулечки дава пример с българоезичната Уикипедия, където контролираното използване на ИИ позволи генерирането на 600 висококачествени статии за биологични видове, докато неконтролираният поток от машинен текст създава излишна работа за редакторите. Ключът е в оценката на качеството и достоверността на съдържанието, а не в самото наличие на ИИ в процеса на писане.