Експерт предупреждава: Рисковете от нов инфлационен натиск в България остават високи

Въпреки текущото забавяне на инфлационните процеси в еврозоната и временното успокояване на цените в България, икономистите предупреждават, че рисковете от нов ценови натиск остават значителни. Според макроикономиста Васил Караиванов, текущото намаление на индекса на потребителските цени у нас е по-скоро сезонен ефект, а не устойчива дефлация.

Един от основните фактори, които могат да подхранят инфлацията през следващите 12 до 18 месеца, е енергийният сектор. Геополитическото напрежение, включително ескалацията на конфликта между САЩ и Иран, вече тласна цената на петрола над 90 долара за барел, което създава дългосрочни инфлационни очаквания.

Ситуацията в реалния сектор на българската икономика обаче остава притеснителна. България заема втората позиция в Европейския съюз по темп на спад в промишленото производство на годишна база. Този негативен тренд е резултат от комбинация от високи цени на вносните суровини, енергийна зависимост и сериозна конкуренция от страна на субсидираните китайски производители.

Паралелно с индустриалния спад, се наблюдава и сериозно влошаване на търговския баланс – дефицитът расте с над 86% на годишна база спрямо май. Анализът показва структурно изкривяване: българската икономика разчита на внос на стоки, финансирани чрез потребителски кредити, докато износът е фокусиран предимно върху нископреработени суровини.

От друга страна, финансовата сметка показва положителен сигнал чрез рязкото увеличение на чуждестранните инвестиции, които са скочили четири пъти от началото на 2026 г. Макар този ръст да се дължи основно на реинвестирана печалба от вече присъстващи на пазара компании, експертът определя това като знак за повишено доверие, подкрепено от очакваното влизане на България в еврозоната, което ще осигури по-голяма предвидимост за бизнеса.