Детайли от „Киевската декларация“: Между ангажимента за противовъздушна отбрана и позицията на МВР за липса на правна сила

Стават известни основните параметри на „Киевската декларация“, която беше подписана от България и още осем държави по време на срещата „Украйна – Югоизточна Европа“. Документът се фокусира върху засилването на международната подкрепа за противовъздушната отбрана на Киев и въвеждането на по-строги санкции срещу Русия.

Според текста, един от приоритетите е мобилизирането на финансови ресурси за защита на украинската критична инфраструктура и цивилното население. Особено внимание привлича клаузата относно т.нар. „Коалиция на желаещите“, в която подписалите изразяват готовност да засилят участието си за осигуряване на гаранции за сигурност на Украйна.

Тази позиция обаче изглежда в разрез с по-ранни изявления на българското ръководство. В контекста на противоречията, Министерството на външните работи (МВР) предостави обяснение, което не е публикувано на официалния им сайт. От ведомството подчертават, че декларацията няма правнообвързващ характер и че България не е ангажирана с по-голямо участие в „Коалицията на желаещите“.

„Позицията на българското правителство остава непроменена – България не е в състояние да предоставя финансова и военна подкрепа за Украйна по двустранна линия, но продължава да изпълнява поетите си ангажименти по линия на ЕС и НАТО“, уточняват от МВР. Според ведомството, българският принос ще бъде насочен основно към енергийната сигурност на Украйна и икономическото сътрудничество.

От друга страна, официалният сайт на украинското президентство съобщава, че по време на срещата външният министър Велислава Петрова е подчертала интереса на България към сътрудничество с Киев в производството на дронове и необходимостта от натиск върху Русия, за да се върне тя на преговорната маса.