Бюджет 2026 сигнализира за разхлабване на фискалната политика, казва Борис Петров

Проектът за бюджет на България за 2026 година носи риск от разхлабване на фискалната политика, споделя финансистът Борис Петров. В интервю за Bloomberg TV Bulgaria той подчертава, че основният проблем на бюджета не е само в цифрите, а в концептуалния подход – липсата на реално желание за ограничаване на държавните разходи.

Според Петров, досегашните правителства, въпреки някои еднократни мерки, са се стремили към спазване на Маастрихтските критерии. При настоящия проект обаче се забелязва липса на ясен път за структурни промени в капиталовите и текущите разходи, което би могло да подготви почвата за по-сериозни реформи през 2027 година.

Един от позитивните аспекти, които експертът отбелязва, е овладяването на тенденцията за безконтролно нарастване на разходите за персонал. Досега автоматичното преизчисляване на заплатите в определени сектори водеше до значителен скок, но този процес вече е частично спрян. Въпреки това, Петров смята, че това е само частично решение на проблема.

Относно социалните разходи и заплатите в публичния сектор, финансистът отбелязва, че държавата трябва да внимава с темповете на нарастване. Той подчертава, че досегашният ръст на възнагражденията често е надвишавал производителността на труда и номиналния ръст на БВП, което изисква корекция.

Въпреки дискусиите, Борис Петров изразява мнение, че България не трябва да прави радикални промени в данъчната си система. Той определя настоящата фискална архитектура като модерна, ефективна и успешно балансирана, предупреждавайки, че генерални промени в облагането на доходите биха били грешка.

Защо важни реформи в администрацията и бюджета се отлагат? Според експерта причината е в политическата нестабилност, краткия мандат на правителствата и предстоящите избори, които изместват дългосрочните задачи от държавния дневен ред.