Корпоративни съдебни битки забавят здравните политики срещу ултрапреработените храни

Стратегия за забавяне на регулациите

Големите производители на ултрапреработени храни (UPF) все по-често използват съдебни производства, за да оспорват, забавят или отслабват държавните политики, насочени към ограничаване на нездравословното хранене. Според резултатите от международно разследване, между 2010 и 2025 г. са регистрирани общо 235 съдебни дела в пет държави: Мексико, Колумбия, Бразилия, САЩ и Великобритания.

Около три четвърти от тези производства са инициирани директно от производители на ултрапреработени храни или от браншови организации, които ги представляват. Най-голям брой дела са заведени срещу изискванията за предупредителни етикети върху опаковките, ограничения върху рекламата на нездравословни продукти и въвеждането на данъци върху т.нар. „джънк храни“.

Ефектът на съдебните процеси

Въпреки че около 75% от приключилите дела са загубени от хранителните компании, разследването подчертава, че съдебните битки често продължават с години. Сумарната продължителност на всички процеси достига близо 600 години. Авторите на анализа посочват, че дори неуспешните дела успяват да забавят прилагането на здравни политики и да ангажират значителни административни и финансови ресурси на държавните институции.

Най-активната държава в този сегмент е Мексико с 193 съдебни производства. Изследователите обясняват това с факта, че страните от Латинска Америка бяха сред първите, които въведоха строги политики за ограничаване на консумацията на ултрапреработени храни. Специалистите отбелязват, че подходите на хранителните компании наподобяват стратегиите, използвани десетилетия наред от тютюневата индустрия.

Здравни рискове и позиции на бизнеса

Въвеждането на етикетирането се разглежда от експерти като първа стъпка към по-строго регулиране, което може да доведе до данъци или рекламни ограничения. В междувременно потреблението на ултрапреработени храни продължава да расте в световен мащаб, като в страни като Великобритания, САЩ и Австралия те вече съставляват до половината от средния хранителен режим.

Високото съдържание на такива продукти е свързано с повишен риск от затлъстяване, диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания, психични разстройства и други здравословни проблеми.

В отговор на разследването представители на бизнеса заявиха различни позиции. От Coca-Cola посочиха, че здравните предизвикателства изискват сътрудничество между правителствата и бизнеса. От Ferrero заявиха, че подкрепят мерките срещу затлъстяването, но участват в съдебни процедури заради начина на прилагане на отделни политики. Danone добави, че бизнесът трябва да бъде партньор на институциите. Компании като PepsiCo, Mondelēz, Kellogg's, Xignux и Heartland Food Products Group не коментираха информацията.