Геополитически шок: Как напрежението в Близкия изток застрашава европейското и българското земеделие

Напрежението в Близкия изток превръща ценовия риск за торовете в реална заплаха за производството на храни в Европа. Въпреки че в момента няма физически недостиг на ресурси, ниските запаси от азотни торове и трайно високите цени поставят земеделските стопанства в критична позиция.

Връзката между конфликта и нивите
Основният механизъм на кризата е двойната зависимост от природния газ – той е както енергиен източник, така и основна суровина за производство на амоняк. Блокадата или забавянето на доставките през Ормузкия проток, през който преминава около една трета от световния морски обмен на азотни торове, изстрелват цените на енергията. В ЕС цената на газа вече се търгува значително над нивата от предходната година, което директно се прехвърля върху разходите за производство на торове.

Ефектът върху европейския пазар
Германските земеделски производители предупреждават, че макар запасите за текущия сезон да са налични, бъдещите нива са „опасно ниски“. Вече се наблюдава тенденция на отлагане на покупки – норвежкият производител Yara съобщава за спад в продажбите, тъй като фермерите очакват по-добри котировки. Този риск се пренася към есенната сеитба и реколтата за 2027 г., тъй като по-малкото торене води до по-ниски и по-лошо качествени добиви от пшеница, царевица и рапица.

Ситуацията в България: ценови капан
За българското земеделие основният проблем не е липсата на продукт, а икономическата нерентабилност. Макар местният производител „Агрополихим“ да осигурява определена достъпност на пазара и да намалява пряката зависимост от вносните доставки през Близкия изток, българските фермери са силно уязвими към международните котиции.

Комбинацията от високи цени на минералните торове и горивата, съчетана с ниските изкупни цени на зърното, изяжда маржовете на българските зърнопроизводители. Националната асоциация на зърнопроизводителите вече призовава за спешни държавни мерки, тъй като рискът от намалено азотно торене застрашава качеството на хлебната пшеница и бъдещите добиви в страната.

Европейската комисия разглежда торовете като стратегически ресурс. Дългосрочната нестабилност на веригите за доставки и високите разходи за производство поставят продоволствената сигурност на ЕС в състояние на постоянна несигурност.