България с един от най-краткия трудов живот в ЕС: Мъжете се пенсионират най-рано

България се позиционира в долната част на европейската класация по продължителност на трудовия живот. Според последните данни, очакваната продължителност на работа в страната е едва 34,6 години, което я поставя на трето място след Румъния и Италия. Особено тревожен е фактът, че българските мъже имат най-краткия трудов живот в Европейския съюз.

В контраст с България, страни като Нидерландия и Швеция демонстрират средна продължителност на трудовата дейност над 43 години. Разликата се дължи на различни институционални и културни фактори, включително по-високото участие на жените, младежите и възрастните на пазара на труда в Северна Европа.

Проблеми с младежката заетост и образованието

Един от ключовите фактори за ниската заетост у нас е високият дял на младежите, които не учат и не работят (NEET). По данни на Евростат, този процент в България достига 13,8%, което ни нарежда на второ място в ЕС след Румъния. Докато в Нидерландия огромна част от учащите над 15 години са интегрирани чрез гъвкава заетост, в България този модел е почти непознат.

Социални неравенства и регионални различия

Анализът разкрива сериозни разминавания в заетостта според нивото на образование и етническия произход. Докато хората с висше образование имат заетост от близо 92%, при тези с начално образование тя пада до под 28%. Забележително е и ниското ниво на участие на малцинствата – заетостта при ромската общност е около 22%, докато при българската е 67%.

Селските райони и хората с увреждания също остават изключително уязвими. Въпреки че България прави подобрения, заетостта на лицата с увреждания остава значително под средните нива за ЕС.

Ранното пенсиониране и новите тенденции

Ранното напускане на пазара на труда се дължи не само на специфични професии, но и на нарастващия брой пенсии за инвалидност, което предизвиква съмнения за злоупотреби в ТЕЛК. Парадоксално е, че докато се борим с ранното пенсиониране, България вече показва положителна тенденция в друга посока – близо 17% от пенсионерите у нас работят, което ни прави лидери на Балканите в тази категория.

Експертите подчертават, че за дългосрочно справяне с проблемите е необходима гъвкава заетост, по-добро заплащане, инвестиции в регионите и по-добра интеграция на уязвимите групи в икономическия процес.