Милиони българи живеят в зони с рисков транспортен шум: Пловдив е най-шумният град

Мащабът на проблема

Почти 97% от населението в петте най-големи български града – София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе – живеят в условия на дългосрочно излагане на транспортен шум над 55 децибела. Това обхваща над два милиона души, според резултатите от научното изследване „Traffic noise assessment in urban Bulgaria using explainable machine learning“, публикувано през 2025 г. в международното списание „Sustainable Cities and Society“.

Авторите на проучването – Марко Хелбих, Юлиан Хагенауер, Ангел Буров и Ангел Джамбов – използват данни от 232 постоянни контролни точки и технологии за машинно обучение, за да създадат подробни шумови карти с мрежа от клетки по 50 метра.

Регионални разлики в децибелите

Изследването показва значителни разлики в средните нива на шума между градовете. Пловдив регистрира най-високи стойности със средно 68,36 децибела. На следващите места са Русе (65,45 dB), Бургас (64,81 dB), София (61,53 dB) и Варна (57,06 dB).

Във всички изследвани населени места централните части са по-шумни от периферните, като най-високи нива се наблюдават около големи пътни артерии, търговски и производствени зони. Общо за петте града 81,8% от жителите (около 1,73 милиона души) попадат в зони с продължително високо ниво на шум, като над половин милион души са изложени на нива от поне 65 децибела.

В Пловдив делът на хората в такива зони е най-висок – 58,3%, докато в Бургас е 48%. Въпреки че в София процентът е по-нисък (16,7%), поради големия брой жители това означава, че близо 195 000 души живеят в райони с високо шумово натоварване.

Здравни и икономически последици

Световната здравна организация (СЗО) класифицира екологичния шум като проблем за общественото здраве. Според препоръките на организацията за Европа, средното излагане на шум от автомобилен трафик трябва да бъде под 53 децибела (по показателя Lden).

Друго проучване, публикувано през 2025 г. в списание „Environmental Research“ от Ангел Джамбов и съавтори, изследва възприятието на 4640 жители. Установено е, че при автомобилния трафик силното раздразнение нараства отчетливо над 62,5 децибела, докато при железопътен и авиационен шум подобна реакция се наблюдава при по-ниски стойности – между 40 и 45 децибела.

Теоретичната икономическа оценка на последиците от шума върху обществото е определена на около 302 милиона евро. Изследователите подчертават, че решението на проблема изисква комплексни мерки: подобряване на качеството на настилките, оптимизация на трафика, управление на скоростта и по-добра организация на градското пространство, а не само използване на по-тихи превозни средства.