Глобален дефицит на торове: Конфликтът в Близкия изток застрашава световното земеделие

Войната в Близкия изток предизвика сериозни смущения в глобалните вериги за доставки, поставяйки световното земеделие пред риск от дефицит на критични торове. Според данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Световната търговска организация (СТО), търговията с торове е спаднала с поне 30% през последните месеци.

Основният проблем е блокирането на стратегически търговски артерии, по-специално в района на Ормузкия проток. Конфликтът в Персийския залив директно удря доставките на урея и фосфати – суровини, жизненоважни за развитието на земеделските култури. Най-силно засегнати са държави като Индия, Бангладеш, Кения и Танзания, които разчитат на транзита през региона.

Индустрията е подложена на „двоен удар“: не само физическото ограничаване на пътищата за транспорт, но и рязкото увеличение на разходите за застраховка на карго корабите. Тези фактори допълнително оскъпяват крайния продукт за земеделците.

Пазарът демонстрира признаци на временна стабилизация след опитите за деескалация между САЩ и Иран. Цените на уреята, които в началото на кризата скочиха от 400 до над 850 долара за тон, се стабилизираха около 453 долара през юни. Въпреки това, бъдещата стабилност зависи изцяло от това дали ще бъде възстановен свободният корабоплавателен трафик през Ормузкия проток.

Влияние върху България и Европа

Кризата с торовете е обект на внимание и от Брюксел. Европейската комисия вече разработва план за диверсифициране на доставките, целящ да намали зависимостта на Стария континент от внос и да подкрепи местните земеделци.

Проблемът е осезаем и за българския сектор. Според данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), разходите за торове вече представляват между 15% и 30% от общите производствени разходи на българските стопани, което прави цените на суровините ключов фактор за рентабилността на нашето земеделие.