Европейска банкова реформа: Какво означава планът на ЕК за големите банки в България?

Европейската комисия представи нов план за задълбочаване на единния банков пазар, който цели да премахне националните пречки пред трансграничното банкиране. Тази инициатива може да има сериозни последици за българския финансов сектор, тъй като четири от най-големите банки в страната – ОББ, ДСК, УниКредит Булбанк и Юробанк – са част от международни банкови групи.

В момента европейският банков пазар остава фрагментиран. Въпреки общите правила, всяко дъщерно дружество (като тези в България) е задължено да поддържа собствени капиталови и ликвидни буфери, които не могат свободно да се прехвърлят към „майката“ в друга държава. Това защитава местните банки при кризи, но едновременно с това прави управлението на ресурсите по-малко ефективно и по-скъпо.

Какво предлага ЕК?
Новият план цели по-гъвкаво разпределение на ликвидните активи и капитала между различните държави, в които оперира една банкова група. Според Европейската централна банка (ЕЦБ), това би позволило на около 230 милиарда евро висококачествени активи да се прехвърлят по-лесно в нужда от ликвидност. Целта е банковите групи да могат по-ефективно да подкрепят стратегически сектори като енергетиката, отбраната и технологиите.

Рисковете за България
Експерти от Института за пазарна икономика предупреждават за потенциален дисбаланс. Основният въпрос е дали по-свободното движение на капитал ще бъде придружено от адекватно споделяне на рисковете. Ако интеграцията на ресурсите изпревари създаването на общи защитни механизми, съществува риск част от средствата на българските банки да бъдат пренасочени към други пазари, докато отговорността при криза остане изцяло на национално ниво.

За да бъде реформата успешна и безопасна за влогодателите, тя трябва да включва и нова рамка за гарантиране на депозитите. Това би предотвратило ситуация, в която националните фондове за гарантиране на влоговете поемат цялата тежест при фалит на трансгранична банкова група.

Конкретните законодателни предложения на Комисията се очакват през 2027 г., като крайният резултат ще определи дали българските клиенти ще имат по-евтин достъп до кредити или ще бъдат изложени на нови системни рискове.