Управляващата коалиция постави десетдневен срок на Движение за права и свободи (ДПС) да освободи централата си на ул. „Врабча“ 23, като същевременно е изразено намерение БСП да напусне дългогодишния си офис на ул. „Позитано“ 20. Според официалната позиция на правителството действията са продиктувани от нуждата от по-ефективно и по-пълноценно използване на държавните активи.
Вицепремиерът Иван Шишков заяви, че сградата на ул. „Врабча“ вече е прехвърлена на Националната агенция за приходите (НАП). По неговите думи, държавата не трябва да губи възможности за по-полза използване на имотите си и няма да прави приоритет на ДПС в управлението. Той подчерта, че след освобождаването на сградата от социалистите, ще се прецени как тя може да бъде използвана по-пълноценно.
Журналистът Петьо Цеков отбеляза, че ДПС всъщност не е използвала пълноценно сградата на „Врабча“, тъй като след получаването ѝ са започнали сериозен ремонт, което означава, че НАП ще получи вече обзаведена и ремонтирана сграда.
Критики за липса на мотиви и „политическо шоу“
Петьо Цеков постави под въпрос административната логика на решението, напомняйки, че същата държава е предоставила сградата на ДПС преди по-малко от две години. Според него прехвърлянето на имота е свързано с политическия контекст от есента на 2024 г., когато служебният кабинет на Димитър Главчев е предоставил сградата в период на разговори между ГЕРБ и различните крила на ДПС.
Цеков определя ситуацията като „политическо шоу“, насочено към публиката, и отбелязва, че десетдневният срок няма ясна правна основа. Той добавя, че отнемането на сградата не променя политическото влияние на Делян Пеевски, а истинската промяна изисква прекъсване на връзките между бизнеса, съдебната система и политическата власт.
По отношение на БСП, Цеков направи важно разграничение, посочвайки, че БСП вече не е парламентарна сила, което прави наличието на огромна централа в центъра на София неоправдано спрямо политическата им тежега.
Историческо наследство и спомени
Бившият главен архитект на София Петър Диков акцентира върху историческата стойност на партийните сгради. Той посочи „Позитано“ 20 като легендарна локация с над 6000 кв.м. площ, която преди 1989 г. е била дом на АБПОФ, а след това на БСП.
Диков припомни и историята на сградата на ул. „Раковски“ 134, която първоначално е била на КНИПИТУГА, но през 1981 г. по устно нареждане на Огнян Дойнов е предоставена на Българската индустриално-стопанска асоциация, за да стане по-късно централа на СДС.
Цеков допълни картината с разказ за вътрешните битки в СДС през 90-те години – спомени за сменяне на бравите на кабинетите и оставен багаж в чували пред входа, както и легендите за подслушвателни устройства, останали от Държавна сигурност, които предизвиквали подозрителност сред членовете.
Може да ви заинтересува и
- Пловдив към целогодишен туризъм: Общината и хотелиерите планират нови пространства за дегустация
- Обвинения срещу министъра на вътрешните: ДПС разкрива мащабни имотни сделки и съмнения за укриване на данъци
- Спорт, музика и преходи: Благоевград подготвя наситен уикенд с програмата „Ела (си) в Благоевград“
- Народното събрание прие на второ четене държавния бюджет
Според Диков и Цеков, съвременните политически формации в България не разполагат с собствени централи от 36 години насам, а разчитат на държавни имоти. Журналистът заключава, че реалният политически процес отдавна се е преместил от официалните заседателни зали в неформални пространства като хотели и ресторанти.