Съдът на Европейския съюз е изпратен преюдициално запитване, което ще определи дали обвързването на лекари специализанти с финансови неустойки е съвместимо с европейските правописни норми. Въпросът е свързан с потенциалното ограничаване на свободното движение на кадрите в рамките на ЕС.
Повод за случая е спор пред Софийски районен съд между университетска болница и специалист по кардиология. Лекарят е сключил договор да работи в лечебното заobединение в продължение на пет години след придобиване на специалността, но е напуснал само десет месеца по-късно. Болницата претендира за възстановяване на разходите за обучението му, както и за неустойка в размер на две заплати.
Специализантът оспорва искането, като твърди, че клаузата за неустойка е незаконосъобразна и го поставя в несправедливи условия. Той защитава позицията, че дължи единствено разходите за обучението си и съответните лихви.
Съдия Мария Танева изпраща запитването до Люксембург, за да изясни няколко фундаментални въпроса:
- Дали лекарите специализанти се считат за „работници“ в смисъла на европейското право, което им гарантира право на свободно движение?
- Нарушава ли българският Кодекс на труда разпоредбите за договорите за придобиване на специалност правото на свободно движение?
- Представлява ли финансовата санкция (разходи за обучение плюс неустойка) пречка за свободното упражняване на професията и риск от принудително задържане на кадрите в даден работодател?
В България правният статус на тези договори е обект на спорове, тъй като те не са класически трудови договори, а са уредени в Кодекса на труда, което често води до разминавания в съдебната практика относно тяхната приложимост по Закона за задълженията и договорите.