Въпреки отчетливия спад в нивата на обществена тревожност, социалната среда в България все още се класифицира като зона на трудно контролирани рискове. Според най-новия доклад на Центъра за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“, индексът на обществено напрежение за второто тримесечие на 2026 г. е достигнал 6.22.
Този показател е по-нисък от стойностите в началото на годината (6.76) и непосредствено преди изборите (6.88). Анализаторите посочват, че подобно затишие е закономерен ефект при периоди на мащабна политическа промяна и смяна на управлението, тъй като гражданите често проявяват по-голямо доверие към институциите веднага след изборни процеси.
Основни фактори за напрежението
Въпреки позитивната тенденция, експертите подчертават, че очакванията към новото правителство са изключително високи. Основните предизвикателства, които продължават да поддържат обществената тревожност, са:
- Икономическа нестабилност: Високите нива на инфлация и притесненията относно цените на основните стоки.
- Корупция: Липсата на доверие в борбата с корупцията остава ключов фактор.
- Пътна безопасност: Наблюдава се сериозен ръст на пътните инциденти и жертвите, което предизвиква силна обществена нетърпимост.
- Социални мрежи: Докато медийното пространство показва по-малко негативизъм, в социалните мрежи напрежението остава високо, което създава ефект на „закъснение“ в успокояването на обществените настроения.
„Понижението показва известно успокояване на обществената среда, но индексът продължава да бъде висок. Следващите периоди ще покажат дали спадът ще се превърне в устойчива тенденция“, коментират Александър Христов и Първан Симеонов.
В момента се отчита и намаляване на броя на регистрираните протести и участниците в тях, което допълнително подкрепя тезата за временно затишие в социалната динамика.
За индекса на обществено напрежение
Инструментът измерва степента на спокойствие или тревожност в обществото по скала от 0 до 10. Стойност между 6 и 7.99 се определя като „висок индекс с трудно контролирани рискове“. Тези данни помагат за прогнозиране на потенциални кризи, които могат да повлияят на политическите и икономическите процеси в страната.