Нужда от системна държавна политика
България се нуждае от последователна държавна стратегия за развитие на овощарството, която да осигури стабилност на сектора. Това заяви Коста Петров, председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ – Сливен, по време на 24-тото издание на празника „Златна праскова“ в село Гавраилово.
Според Петров, въпреки натрупващите се проблеми пред производителите, до момента не се наблюдава достатъчен интерес от страна на Министерството на земеделието и храните за решаването им.
Примерът на Испания и значението на организацията
Като модел за ефективно производство председателят на камарата посочи Испания. Там годишно се отглеждат около 1,2 млн. тона праскови, като близо един милион тона се реализират на международните пазари. Успехът на испанския сектор се дължи на изградена държавна система, работещи кооперативи и добра организация на целия процес – от самото производство до подготовката и продажбата.
„Да се знае какво и как се произвежда, да има пакетиращи линии, за да бъде подготвена продукцията – дали за вътрешния пазар, дали за износ. Ще има години с много добра реколта от череши, праскови и сливи. Ако няма организация за реализация извън България, продукцията ще остане на вътрешния пазар и цените ще спаднат“, подчерта Коста Петров.
Риск от изкореняване на градините
Може да ви заинтересува и
- България и Гърция засилват сътрудничеството в управлението на трансграничните води и климатичните промени
- Президентът Йотова призова за по-добра реклама и създаване на културни маршрути в Родопите
- Пловдив обновява образователната си програма: фокус върху изкуствения интелект и сигурността в училищата
- Светослав Григоров е новият директор на Областната дирекция на МВР – Видин
Липсата на устойчиви пазари и възможности за реализация на продукцията на цени, които покриват производствените разходи, може да има тежки последици. Петров предупреди, че ако ситуацията се повтори в продължение на няколко години, производителите може да бъдат принудени да се откажат от дейността си. При продължаваща липса на организация и държавна подкрепа съществува реален риск българските овощари да започнат масово да изкореняват своите градини.