Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от средните темпове за останалата част от планетата. Това е един от ключовите изводи от доклада „Състояние на климата в Европа 2025“, изготвен от службата „Коперник“ и Световната метеорологична организация (WMO). Данните показват, че климатичните промени не се проявяват равномерно, а различните региони реагират по различен начин.
2025 г. се затвърждава като третата най-топла година от началото на метеорологичните измервания, с глобална средна температура от +1.43°C спрямо прединдустриалния период (1850–1900 г.). Важен показател е и фактът, че тригодишният период 2023–2025 г. е първият, в който средната глобална температура надхвърля критичния праг от 1.5°C, установен в Парижкото споразумение. Едно от важните причини за рязкото покачване на температурите е явлението Ел Ниньо, което през 2023/24 г. допринесе за допълнително затопляне с около +0.1°C.
Екстремни температури и нови стандарти за облекло
Високите температури на сушата диктуват нови правила в различни сектори. Например, екстремните горещи налагат нови решения при изработването на униформи за въоръжените сили. През 2023 г. беше въведена единна петцветна разпетновка за „Умереноконтинентален климат“ за полевите облекла на всички родове войски, включваща протоколи за термозащита при екстремни горещини и студове.
На глобално ниво се регистрират рекорди: в Португалия бяха измерени 46.6°C, а в азиатската част на Турция – 50.5°C. Екстремните валежи доведоха до сериозни наводнения в Азия, САЩ и Европа, като наводненията по Черноморието бяха причинени от средиземноморския циклон Барбара.
Океанско затопляне и ледени маси
Глобалното затопляне се подсилва от рекордното нагряване на океаните. През 2025 г. скоростта на натрупване на топлина в тях е над два пъти по-висока в сравнение с втората половина на XX век. Само за 2024 и 2025 г. световният океан е погълнал топлина, която е 200 пъти повече от произведената електроенергия в света за 2024 г. Средната температура на морската повърхност на световния океан е с 0,6°C над нивата от 1980 г. насам, като за моретата около Европа затоплянето достига +1.1°C, а за Средиземно море – +1.4°C.
Паралелно с това се наблюдава сериозно намаляване на ледените маси. Площата на снежната покривка в Северното полукълбо е третата най-ниска в историята. През 2025 г. средната площ на арктическия морски лед е втората най-ниска, а тази на антарктическия морски лед е третата най-ниска стойност в историята. Загубата на маса от ледниците през периода 2024/2025 г. е около 430 гигатона – обем, достатъчен, за да покрие територията на България с близо 4 метра вода.
Влияние върху България и прогнози за бъдещето
България вече усеща последствията от тези промени чрез екстремни метеорологични явления. Лятото на 2025 г. в страната беше третото най-горещо от 1930 г. насам, а сушата беше най-тежката за същия период. В Югозападна България бяха регистрирани горещи вълни с температури над 40°C, като в Монтана бе отбелязано пиково състояние от 43.5°C.
Може да ви заинтересува и
- Европейската транспортна мрежа е не preparada за климатичния апокалипсис: Прогнози за милиардни щети
- Край на масовото изхвърляне на дрехи: ЕС въведе забрана за унищожаване на непродадени стоки
- Европа обмисля автоматично ограничаване на скоростта чрез сателити и 5G: Възможна намеса в управлението на автомобила
- Икономическият модел на Испания предизвиква политическо напрежение в Европейския съюз
Климатичните прогнози остават предизвикателни. Съществува около 90% вероятност през лятото да започне нов цикъл на Ел Ниньо. Ако това събитие бъде силно или особено силно, се очаква 2026 г. да бъде най-горещата година досега, а през 2027 г. да се наблюдава нов рязък температурен скок.