Североизточна България се сблъсква с критична екологична ситуация. Състоянието на горските екосистеми и полезащитните пояси в региона се влошава драстично, което изисква незабавни промени в начина на управление на горите, предупреждават представители на Министерството на земеделието, Изпълнителната агенция по горите и научната общност.
Според заместник-министър на земеделието и храните проф. Иван Палигоров, проблемът е изключително сериозен. През последните десетилетия средната температура в региона се е повишила с около 1,5 градуса, а валежите стават все по-екстремни – краткотрайни, но с огромна интензивност. Тези промени поставят под оглед не само чувствителни видове, но и местни насаждения като липите, дъбовете и церта.
Необходими са санитарни сечи и възстановяване с местни видове
За да се предотврати пълното изчезване на насажденията, експертите подчертават необходимостта от санитарни и принудителни сечи. Целта е освобождаване на територии, които след това да бъдат възстановени предимно с местни дървесни видове, които са най-адаптирани към местния климат.
Доц. Георги Костов от Лесотехническия университет добавя, че климатичните промени са само един от факторите. Основният проблем е, че голяма част от горите са под силно човешко влияние и са достигнали края на жизнения си цикъл. В България около 1,8 милиона хектара гори са в лошо състояние или застрашени от загиване.
Икономическият мащаб на кризата
Последиците от този процес не са само екологични, но и огромни финансови рискове. По оценката на доц. Костов, страната може да загуби около 200 милиона кубически метра дървесина, което при сегашните цени се равнява на потенциална загуба от около 10 милиарда евро. Възстановяването на засегнатите територии ще изисква инвестиции от същия порядък.
Застрашени полезащитни пояси в Добруджа
Особено внимание е обърнато на полезащитните горски пояси в Добруджа. Въпреки че те заемат само 3% от площта, те са критични за земеделието – увеличават продуктивността на земите с 10% и предпазват почвата от ерозия. В засушливи години наличието на тези пояси повишава добивите с до 35% и намалява производствените разходи.
Кметът на Русе Пенчо Милков потвърди, че градската растителност в общината вече отчита ефектите от климатичните промени, като някои видове вече не могат да оцеляват в местната среда. Необходими са нови стратегии за управление на водите и адаптация на зелената система на градовете.
Може да ви заинтересува и
- Експертни предложения за справяне с безводието във Велико Търновска и Габровска област
- България стартира национално партньорство за развитие на винения туризъм
- Инфраструктурата става ключов фактор за цената на имотите в големите български градове
- Област Враца остава без близо 80 млн. евро за инфраструктурни проекти след решението за държавния бюджет
Експертите заключават, че решението изисква дългосрочна стратегия: актуализация на законите, инвентаризация на засегнатите зони и преминаване към по-сухоустойчиви видове при бъдещото залесяване.